Във шепите си трупам слънчеви лъчи
и състрадание в очите си наливам,
че суетата ми така до смърт ме отегчи...

Натиска е противен във всичките му форми.
А най-непоносим е този на безизходицата и отчаянието
Тия двамата са отвратителна комбинация натискачи...

Не ми се говори.
Не ми се обяснява.
Милион реплики се блъскат в главата ми, хиляди разговори проведох наум, сто пъти започвах да пиша и се отказвах, защото осъзнавах, че всичко вече съм го казвала и показвала и обяснявала.

 Ще те намразя
заради нещата, които казвам,
а очаквам да си доловил.

fashioninside.bg/coffee/remontut-na-dushata/
Не, не съм тъжна днес. 
Все още ми е юлско дори. 

Установявам, че когато нямам време за новините по нашите медии, се чувствам много по-жизнена, свободна и със съхранен оптимизъм – разбирайте щастливо, тъпо блонди.
И нямам абсолютно нищо против!
Дори напротив.

Имам море за подаряване!
Есенно…
С необятна дълбина

Нощта шляпа боса във моята стая
по пижама уморена неделност,
с небрежно нахалство разхвърля омая,

 Вино, хоризонт, тераса
Кротка слънчева нагласа,
Миг разтеглен до безкрайност,

Прокапали надежди,
Петна ръждиви страх,
Обрулени копнежи,

Онова толкова познато присвиване на стомаха, болезнено припарване, което въпреки всичко преживяваш като сладка болка.
Тялотото ти, всички сетива се напрягат и се чувстваш като опъната струна готова да излее мелодия.
Ходенето по ръба между ...

 Мисля си… Не знам защо го правя, когато съм в отпуск.
Накъсани мисли нахално нахлуват в малката ми руса глава и пищят за внимание.
От опит знам, че добър начин да прогониш тези натрапници е да им дадеш трибуна.

Страхът да споделиш, да се отвориш
разкъсва като стар чаршаф душата.
Избягваш смислено да заговориш,

Залез, облаци в лила,
Скорост, ритъм, колела,
Бягство, тръсване с глава,

Полъх, шепот, поглед, дъх,
Мирис, усет, спомен – мъх,
Трепет, бели пеперуди,