БЕЗбрежно небрежно,
БЕЗметежно нежно,
БЕЗпределно неделно,

Сърцето ти обжарено
в очите ми
въздъхна в синьо…

- Различна си
- Различни сме всички 
- Обичам те 

Тиха вечер, петък, единайсет,
две и седемнайсет – осемнайсет
Елвис, вино, заливът премръзнал

Морето ме приветства с влюбена възторженост!
Разля се шумно в пенлив поздрав,
Облиза глезените ми прелъстително,

Няма как да избягаш
и да искам да те пусна,
и да те изгоня дори,

Липсваш ми безобразно в ден като днешния.
Само да слушам, как уж небрежно разказваш някакви уж не важни истории.
Този хумор и самоирония, приличащи на скалпел, с който просто гъделичкаш.

Един сърдит, дъждовен вторник
разлива пролетен април.
Слънчев лъч като затворник

Прегърни ме…
Притихнала нежно ще се сгуша в теб
Целуни ме...

Проблясват надъвкани мисли,
Хаотично се лутат емоции,
Лишени от всякакъв смисъл,

Една от многото съм, знам,
дори по-глупава, досадна
и нищо нямам да ти дам

Тераса, хоризонт и вино...
Морски бриз, удавен в синьо
И този спомен, дълго трит,