Поетите с празни джобове,
и със празни, скопени души,
В празнотата наливат олово

Всеки разговор откъртва в мен молитва.
Завръщам се към себе си спокойно,
разглеждам греховете си обстойно

Ела, момче. Ръката ми хвани,
не се страхувай от жената в мене.
Понякога останал настрани

Един нахален слънчев лъч си е намерил дупчица, през която да се намъкне в спалнята ми и недопустимо глезено гъделичка очите ми. Опитвам се пренебрежително да му обърна гръб и установявам, че тялото ми тежи оловно. Усещам болка дори по но...

 
Танцуваме...
След толкова много години