Думите на един мъж днес се забиха в главата ми и се отпечатаха в душата ми.
Не, че е казал нещо, което не съм знаела. Нито пък го е казал по особено красив и вълнуващ начин.
Всъщност, защо ли изобщо нечии думи ни правят впечатление?!?

Случайно ми се случи да наблюдавам полет и се върнаха в мен спомени за една от любимите ми книги преди много години.
А заедно с това нахлуха и собствените ми мисли за нашите малки полети в деня.
Всъщност има ли голям полет и малък полет?!?

Обичам да се вглеждам в хората, да чета по лицата и да слушам душите им. Интересни са ми. 
Вълнуват ме истински.
Признавам, че ме предизвикват повече от всяка книга. 

С копнежи, стенания, драми и болки,
обтегнати нерви навити на ролки,
щафетно-премерени дни-обиколки,

(Позволила съм си без да попитам да ползвам стиха на Еми Цветкова, so_what "Улично фа минор", който беше публикуван в сайт Бунтарите. Искрено се надявам, тя да няма против.)
уличните фенери
обикновено стоят без компания

Прегърни ме, море!
Приласкай ме със прохладно копринени пръсти.
Прегърни ме, море!

Yes it is mine
Totally mine
Absolutely mine