Един сърдит, дъждовен вторник
разлива пролетен април.
Слънчев лъч като затворник

Прегърни ме…
Притихнала нежно ще се сгуша в теб
Целуни ме...

Проблясват надъвкани мисли,
Хаотично се лутат емоции,
Лишени от всякакъв смисъл,

Една от многото съм, знам,
дори по-глупава, досадна
и нищо нямам да ти дам

Тераса, хоризонт и вино...
Морски бриз, удавен в синьо
И този спомен, дълго трит,

Мелодията на телефона дразнещо и продължително кънтеше. 
Сънува ли или този апарат наистина вече e някъде вътре в изпразнената й глава?!?
Събота е! 

Крадени нощи, пропити от дъжд,
Бавни минути ухаят на мъж.
Джазът във чашата вино попива.

 Понякога тъй не е нужно
да кажеш прочувствено "Сбогом",
а тихо, безшумно и тъжно

Не ми затваряйте очите
За кротостта на добротата,
Не ми орязвайте мечтите

Морето е побеляло от доброта днес и щедро разплисква слънчеви заяци.
Небето изсветляло от любов спуска прегръщащо облачни паяци.
Оранжево нехайство пали крайбрежна наслада...

Окосени тревоги изгоряха със залеза
Пламнаха сенокоси страсти
Замириса на желание за живот

 Гледам празното бяло поле ...
Чудя се кое е по-празно - прозореца или аз самата. Не се докосвам до нито една ясно формулирана мисъл, която да имам желание да изкажа.
Всъщност, все още се колебая кое ми липсва, дали желанието да се изразяв...

Живота е красиво нещо. 
Красиво, защото е неочаквано, изненадващо, непредвидимо, пълно с невероятни начала и немислими краища.
Обичам предизвикателството да живея.

Не позволявам да ми отнемат правото да съм глупак. 
Мое си е!
И имам нужда от глупостта си.

Измъчвам се.
Не е спокойна съвестта ми, въпреки огромното количество здравомислие и разумни аргументи.
Разумът не винаги има общо с човещината.