Гледам празното бяло поле ...
Чудя се кое е по-празно - прозореца или аз самата. Не се докосвам до нито една ясно формулирана мисъл, която да имам желание да изкажа.
Всъщност, все още се колебая кое ми липсва, дали желанието да се изразяв...

Живота е красиво нещо. 
Красиво, защото е неочаквано, изненадващо, непредвидимо, пълно с невероятни начала и немислими краища.
Обичам предизвикателството да живея.

Не позволявам да ми отнемат правото да съм глупак. 
Мое си е!
И имам нужда от глупостта си.

Измъчвам се.
Не е спокойна съвестта ми, въпреки огромното количество здравомислие и разумни аргументи.
Разумът не винаги има общо с човещината.

 Във шепите си трупам слънчеви лъчи
и състрадание в очите си наливам,
че суетата ми така до смърт ме отегчи...

Натиска е противен във всичките му форми.
А най-непоносим е този на безизходицата и отчаянието
Тия двамата са отвратителна комбинация натискачи...

Не ми се говори.
Не ми се обяснява.
Милион реплики се блъскат в главата ми, хиляди разговори проведох наум, сто пъти започвах да пиша и се отказвах, защото осъзнавах, че всичко вече съм го казвала и показвала и обяснявала.

 Ще те намразя
заради нещата, които казвам,
а очаквам да си доловил.