(Позволила съм си без да попитам да ползвам стиха на Еми Цветкова, so_what "Улично фа минор", който беше публикуван в сайт Бунтарите. Искрено се надявам, тя да няма против.)
уличните фенери
обикновено стоят без компания

Прегърни ме, море!
Приласкай ме със прохладно копринени пръсти.
Прегърни ме, море!

Yes it is mine
Totally mine
Absolutely mine

 
Изтичат последните дни на тази година и някак в края й, както обикновено темпото на ежедневието ми намалява, като да ми даде възможност да върна лентата и да осъзная годината пълно и завършено.
 

Напоследък все повече и повече дърветата ме смайват с изразителността си.
Категорично оспорвам наложилата се обидна и дървесно-репресивна реплика "Като дърво".
Който има желание да се зарадва на всичко, ще установи, че "като дърво" единс...

Изживява се на денди, 
в същността си е ефенди.
Търси удовлетворение

Ум царува, ум – робува
ум измислил хитрост стара
тя се казва пунта-мара

Успял си да се свържеш неусетно
За миг неуловимо си се вплел
Във другия,

Пусни го!Нека бяга!Ще се върне,
ако ли възмъжее някой  ден.
Незрял, теб неспособен да обгърне

***
Значи дойде момента да се усмихнем широко един на друг и да си кажем "Сбогом"
Боли ме...

Някога, някога много отдавна в едно морско царство живеела малка принцеса. Като всички принцеси и тази била красива, мила и добра. Косите и били златни като узряло жито, а очите топли като горещи въгленчета. Казвала се Житенка.
 
Принц...

Способна съм да попивам с времето
бавно, тихо, настойчиво...
Като капчица върху скалата,

Играя със децата запленена
От чудесата на мига вълшебен
Преобразявам се ту в клоун смешен,

Какво ли още трябва да изкажа?
Какъв ли път ще извървя?
И себе си дали ще преразкажа,

Налазващи гноми, натискащи сгради,
отмерено време, вода в стъкълца
безразличие люспесто, блатни огради