Бяло от бреза,
Пътечка на сълза,
Тихичка тъга,

 White silence hugged the heart, 
Exploded in the mind,
Dropped trough the eyes…

Плахо пристъпвам навътре в себе си.
Вратата е обгорена, полу-притворена в очакване...
Прах се е понатрупал върху сетивата ми, а паяжини са залепили очите ми.

Една спокойна търпеливост
завива дните ми небрежно,
облечена във мълчаливост

Така не искам да се примирявам
с небето ниско, с мислите на дребно...
и въображение  да приземявам

 Толкова ми е женско -
до ръбчето на ноктите,
до връхчето на миглите,

Усети го с кожата си. 
Не беше необходимо да го гледа, за да почувства стъписването му. 
Остана слисан от нещо в лицето й, очите, изражението. 

Благодаря Ти, Господи! Прости ми,
че често бързам да избягам,
забравям сякаш Твойто име

В уюта на неделната ленивост
Затоплям чувства от отричане премръзнали
Разсънва се пак женската игривост

Разделиха се с Еми на ъгъла, до трамвайната спирка. Забързана се запъти към факултета, където вече отдавна беше закъсняла за лекции. Усещаше усмивката по лицето си и огромното удовлетворение, което изпитваше след един истински разговор с...

Сред волно изливащи се думи, смях, остроумие и шеги,
очите ни притихнало потъваха в незнайни дълбочини.
Мълчаха души и споделяха това мълчание с погледи.

Поетите с празни джобове,
и със празни, скопени души,
В празнотата наливат олово

Всеки разговор откъртва в мен молитва.
Завръщам се към себе си спокойно,
разглеждам греховете си обстойно

Ела, момче. Ръката ми хвани,
не се страхувай от жената в мене.
Понякога останал настрани

Един нахален слънчев лъч си е намерил дупчица, през която да се намъкне в спалнята ми и недопустимо глезено гъделичка очите ми. Опитвам се пренебрежително да му обърна гръб и установявам, че тялото ми тежи оловно. Усещам болка дори по но...