Силно мъжествен
някак божествен
тъмно-тържествен

Отворена, сетивна, тънкострунна...
Усещах с всяка фибра твоя дъх.
Разгърната в мълчанието лунно

Тихичко някак достигна душата ми.
Нежно... без думи, без влизане с взлом
и със смълчана усмивка разказа ми,

... Кап...
Кротко, беззвучно и вечерно нежно,
Дневните люспи шепотно свличам.

Знаете ли - има едно момче, което по особен начин ме усмихва и очарова. Разбира се той е нахалник и хулиган, освен това отворен многознайник. Но неизвестно защо, аз винаги и задължително си падам именно по такива отворковци и се влюбвам ...

От моето любимо огледало
Кокетно ми намига хулиганка
Нахлузила днес джинси избеляло

Наивна съм! И наглия цинизъм
сковава ме невярваща. Боли!
Наивна съм! И злото не разбирам.

Устремено като птиците политаме
И възторжено с крилата си оплитаме
Цветна мрежа от копнежи и мечти

Моят татко е още дете,
Във очите му блясък хлапашки
Не угасва, а още зове

Добро утро! - самодивски се усмихвам.
Добро утро и вълшебен ден!
Закачливо в погледа ми прихва

Със времето пуха отново избелява
Кръвта росата и дъжда ще я отмият
Крилата паднали все пак ще заздравяват

Оголени нямо крещят сетивата
Треперят в ресници горчиви сълзи
Разбити илюзии стенат в душата

За каква любов ми говорите???
Но моля ви....
За онази ли –

Натруфени маски,
измислени роли, 
премерени ласки...

Ще протегна ръце към небето
Облак тъжен от там ще сваля
Ще закрия със него лицето си