Танцуваме...
След толкова много години
ти отново поемаш аромата на косите ми с благоговение,
докосваш ги с устни,
потъркваш бузата си като в скъпа коприна,
ръката ти топла и трепереща неуверено ме притегля в ритъма на музиката.

Толкова много години...

-          Това за първата любов е съвсем вярно!

Навеждам глава и мълча. Не мога да отричам нещо, проверено през всичкото това време.

„... Сбогом, моя любов. Чуй ме викам след теб. Аз не плача. Вече нямам сълзи, пада само дъжда...”

Поемам въздух да кажа нещо хубаво,
но срещам погледа ти да целува очите ми
и думите ми се стопяват неродени,
а дъхът ми, сподавен, се излива в преглътната сълза.

-          Винаги ще си в мен, ако и след 20 години все още всяка твоя усмивка гали сърцето ми.

Танцуваме...
След толкова много години
една първа, чиста, нежна, ученическа любов танцува с нас ...  

ефирно и нежно...изживяно

Бени,
нали знаеш, колко обичам почти неуловимите аромати и вкусове на този живот