Благодаря ти че дойде отново, мамо!
Повикана от моите сълзи,
с невидима ръка ме галиш нямо
приседнала до мене ми шептиш.
   Усмихваш се...Без дума да отрониш
усещам нежно как трептиш
Тъгата ми със обич пак прогонваш
Притихвам, за да чуя как мълчиш...
   Разбира се че знам - в мига когато
За другите от този свят се скри
Отвори ми Вселена, във която
От истините раждат се звезди.
   Благодаря ти, че остана с мене, мамо…