Понякога нощта е сиво-тиха.
В увяхнало-проскубаните й коси
неясни, мътни пориви се скриха.
Една усмивка сухо се стопи...

Дори щурец досаден не запява
и мисли отегчени не шептят.
Тъй скучно и луната се прозява
Невзрачно бледи и мечтите спят

И ти си ми мъждеещо-далечен,
безизразен, хладнеещ силует
Но аз пък пазя избора си вечен
да си припадам по циник-поет!