Допир, дъх, устни рисуват балада.
Като ликьор се разтича наслада.
Шепотна чувственост в стон се разлиства
от мисли ненужни мигът се изчиства

В космоса летва. Подарък небесен!
Екстазът със болка красиво примесен
прониква до дъно телата разтворени.
Тази врата ще остане отворена!