да кажеш прочувствено "Сбогом",
а тихо, безшумно и тъжно
оставяш вратата отворена,
след тебе да навлезе опразнено
от чувства и мисли мълчание...

Понякога знаеш, че нямаш
потребност от повече спомени
да те болят... приютени 
в дълбоката ти интимност.
Оставяш ги кротко на залеза,
и морското конче, и камъка...

Понякога тъй не е важно
да чакаш след теб да извикат,
за да извадят от джоба си
любов - не голяма, затоплена
Усмихваш се. Мила илюзия, 
сън или детско желание...

Понякога няма на кой даже
да оставиш неказано "Сбогом"
сам в своята малка черупка
пясък превръщал си в бисери. 
Не съжаляваш. Седефът ти
приютил е дъгата. Отново...