Постинг
22.06.2018 18:55 -
Дъщеря ми
Дъщеря ми скоро ще стане на 17.
Тя е всичко друго,но не и момиче,кое ко може да се опише с една дума или да се класифицира в едно определение....нито пък е клише.
Когато я родих си казах,че освен да е здрава си мечтая да не е смотано дете.Влагах само онзи познат за мен смисъл ,знаеш....приятно излъчвано и сресано дете, абсолютно послушно и примерно,което обира овациите на възрастните и е мечтата на възпитателките от яслата и на учителките по нататък.
Въобще не подозирах,че тя ще излезе от всички останали норми за поведение още на 12.
Че ще опита от всички забранени неща рано,много рано .
Че ще ме оставя без дъх,без сън без надежда някога да се ,,оправи,,,да влезе в някакви релси.
Свободният дух я е обладал и физически и ментално.
В началото,водена от собствения си мироглед,се опитвах да я преформатирам ,да укротя стихиите в нея ,но скоро осъзнах,че така просто ще я осъкатя,ще отрежа до кост крилете й....
Не исках да бъде ,,някоя,,само така можеше да бъде всяка, която си пожелае.
Радвам се на себе си,че се спрях навреме...Дадох й цялото си знание,най-вече я научих от какво и как да се пази(все пак съм телец-практичността ни е мантрата на живота)...и си дадох сметка че трябва да й повярвам ,с цялото си сърце.Само това ми дава гаранция, че от нея ще излезе един свободен човек (доколкото някой днес може да бъде свободен)
Оставих я да граби с шепи от всичко,което животът й предложи,очертавах само леки граници, колкото физически да я предпазя.Исках да се научи сама кое е добро и лошо,кой е човек,приятел,познат,кой е зъл,добър .
Давах й пример(най-работещата схема)
Четях пред нея,спортувах пред нея,готвих пред нея,плаках и се смях пред нея.Споделях й всичко и добро и лошо.
Не съм от щадящите родители.
Само времето ще покаже дали това е правилно.
Сега ми е леко смешно....тя все повече търси близостта ми,дори физическа(не се бяхме докосвали с такава топлота поне 4години).
Като,че ли толкова дълго съм я оставила да се рее свободно,че сега търси стабилна земя под нозете си.
За този толкова труден тийнейджърски период разбрах едно-децата ни приемат само един вид общуване --ози изпълнен с безрезервна любов.Те не обичат да бъдат получавани и осъждани през тези няколко години.
И аз и я давах.... ВИНАГИ....дори тогава,кога ко бях на ръба на отчаянието .
Тя е всичко друго,но не и момиче,кое ко може да се опише с една дума или да се класифицира в едно определение....нито пък е клише.
Когато я родих си казах,че освен да е здрава си мечтая да не е смотано дете.Влагах само онзи познат за мен смисъл ,знаеш....приятно излъчвано и сресано дете, абсолютно послушно и примерно,което обира овациите на възрастните и е мечтата на възпитателките от яслата и на учителките по нататък.
Въобще не подозирах,че тя ще излезе от всички останали норми за поведение още на 12.
Че ще опита от всички забранени неща рано,много рано .
Че ще ме оставя без дъх,без сън без надежда някога да се ,,оправи,,,да влезе в някакви релси.
Свободният дух я е обладал и физически и ментално.
В началото,водена от собствения си мироглед,се опитвах да я преформатирам ,да укротя стихиите в нея ,но скоро осъзнах,че така просто ще я осъкатя,ще отрежа до кост крилете й....
Не исках да бъде ,,някоя,,само така можеше да бъде всяка, която си пожелае.
Радвам се на себе си,че се спрях навреме...Дадох й цялото си знание,най-вече я научих от какво и как да се пази(все пак съм телец-практичността ни е мантрата на живота)...и си дадох сметка че трябва да й повярвам ,с цялото си сърце.Само това ми дава гаранция, че от нея ще излезе един свободен човек (доколкото някой днес може да бъде свободен)
Оставих я да граби с шепи от всичко,което животът й предложи,очертавах само леки граници, колкото физически да я предпазя.Исках да се научи сама кое е добро и лошо,кой е човек,приятел,познат,кой е зъл,добър .
Давах й пример(най-работещата схема)
Четях пред нея,спортувах пред нея,готвих пред нея,плаках и се смях пред нея.Споделях й всичко и добро и лошо.
Не съм от щадящите родители.
Само времето ще покаже дали това е правилно.
Сега ми е леко смешно....тя все повече търси близостта ми,дори физическа(не се бяхме докосвали с такава топлота поне 4години).
Като,че ли толкова дълго съм я оставила да се рее свободно,че сега търси стабилна земя под нозете си.
За този толкова труден тийнейджърски период разбрах едно-децата ни приемат само един вид общуване --ози изпълнен с безрезервна любов.Те не обичат да бъдат получавани и осъждани през тези няколко години.
И аз и я давах.... ВИНАГИ....дори тогава,кога ко бях на ръба на отчаянието .
Енергетиката на древния град в картината...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
КРАТКА СПРАВКА ЗА РЕВНОСТНИЯ ТЕНГРИАНЕЦ ...
Изразявайте се открито пред тези ,който ...
КРАТКА СПРАВКА ЗА РЕВНОСТНИЯ ТЕНГРИАНЕЦ ...
Търсене
За този блог
Гласове: 73