ниско небе
сухо море
празна нощта

Със септември днес преговарям
да се преструва по-дълго на юни,
заклинания летни повтарям

Не искам този влак да ме подмине.
Дъждът полива моето очакване.
Надеждите натрупвани с години

Ти си капката, която с мека настойчивост изглажда острите ръбове на дните ми.
Ти си лумена, който усмихнато осветява най-тъмните ми цветове и красиво ги прелива съчетано.
Ти си онази същностна празнота в мен без бури, пожари и драми, коят...

Искам да напиша стих,
пълен с твоите многоточия
по ръба на чашата ти с вино,

Шумът - удавен във морето,
от бриза дръпнато пердето,
с пенливи спомени покрита,

Между два сезона,
Между два града,
Между два свята,

Имам нужда от операция
В ситуация на инфлация -
Умората се покачва,

БЕЗбрежно небрежно,
БЕЗметежно нежно,
БЕЗпределно неделно,

Сърцето ти обжарено
в очите ми
въздъхна в синьо…

- Различна си
- Различни сме всички 
- Обичам те 

Тиха вечер, петък, единайсет,
две и седемнайсет – осемнайсет
Елвис, вино, заливът премръзнал

Морето ме приветства с влюбена възторженост!
Разля се шумно в пенлив поздрав,
Облиза глезените ми прелъстително,

Няма как да избягаш
и да искам да те пусна,
и да те изгоня дори,

Липсваш ми безобразно в ден като днешния.
Само да слушам, как уж небрежно разказваш някакви уж не важни истории.
Този хумор и самоирония, приличащи на скалпел, с който просто гъделичкаш.