Постинг
03.09.2016 16:25 -
мисли без смисли 5
Автор: vitaldesire
Категория: Лични дневници
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2017 21:20
Прочетен: 441 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.05.2017 21:20
Гледам празното бяло поле ...
Чудя се кое е по-празно - прозореца или аз самата. Не се докосвам до нито една ясно формулирана мисъл, която да имам желание да изкажа.
Всъщност, все още се колебая кое ми липсва, дали желанието да се изразявам или нещо в мен, което да изразя.
Най-странното е, че това не ми създава никакъв дискомфорт.
Което също е смайващо, като се има предвид непоносимо-принцеската ми суета да съм забелязвана.
Чувствам се прекрасно в мълчание.
Дори не ми се иска да заявявам присъствие.
Някак неприсъствена също ми е уютно.
В такива моменти съм убедена, че в сивото има повече цвят от всяка шарения и празното е по-пълно от всичко претъпкано.
Удивена съм да открия колко много видове мълчание има.
С един от видовете се чувствам... хмм... спокойна,
като огледално-гладкото море преди изгрев.
Чудя се кое е по-празно - прозореца или аз самата. Не се докосвам до нито една ясно формулирана мисъл, която да имам желание да изкажа.
Всъщност, все още се колебая кое ми липсва, дали желанието да се изразявам или нещо в мен, което да изразя.
Най-странното е, че това не ми създава никакъв дискомфорт.
Което също е смайващо, като се има предвид непоносимо-принцеската ми суета да съм забелязвана.
Чувствам се прекрасно в мълчание.
Дори не ми се иска да заявявам присъствие.
Някак неприсъствена също ми е уютно.
В такива моменти съм убедена, че в сивото има повече цвят от всяка шарения и празното е по-пълно от всичко претъпкано.
Удивена съм да открия колко много видове мълчание има.
С един от видовете се чувствам... хмм... спокойна,
като огледално-гладкото море преди изгрев.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 998
