Не, не съм тъжна днес.
Все още ми е юлско дори.
Обмислям варианти за удължаване, консервиране, опаковане на юли за по-продължителна консумация.
Август може да е дошъл, може и да не е дошъл. Моят август вероятно ще дойде около и след 15-то число (и то ако реша да следя числа през лятото).
Не, не, не съм тъжна днес.
Никак!
Но тъгата Е ремонтът на душата!
Пък!
Чудех се, защо я обичам не по-малко, та дори повече от радостта.
Чудех се, защо двете са ми като страни на една и съща монета, като деня и нощта, като лятото и зимата- неизменни, прекрасни, допълващи, запълващи.
Чудех се... А то любов към ремонтите било... или любов към душата... или просто любов.
Не, не, не, не съм тъжна днес.
Тъгата обаче е ремонтът на душата.
Тази тъга - синята, която ти дарява дълбокото на морето и необятното на небето.
Не тъгата, която задушава, а с която започваш да вдишваш до дъно живота и да го пропускаш в себе си навътре.
Ще си тъгувам на воля, ще се радвам на воля, ще обичам на воля - изобщо в текущ ремонт съм!
ПЪК! :)