Установявам, че когато нямам време за новините по нашите медии, се чувствам много по-жизнена, свободна и със съхранен оптимизъм – разбирайте щастливо, тъпо блонди.

И нямам абсолютно нищо против!

Дори напротив.

Работните съботи са нещо, което осигуряват много ненужно свободно време и неусетно днес сама скочих в капана на БГ новините. Както се шляех безметежно из виртуалното пространство, цопкайки ухилено от една новина в друга, започнах да се усещам все по-натясно и все по-забранена. Отне ми едно кафе и три джаз парчета, докато осъзная, че дискомфорта идва от старанието да запомня всички забрани. Олеле, колко безобразно много неща са успели да ми забранят и обмислят още да ми забраняват!

Намерих за много възпитателно, че са забранили телефоните в час. Друг е въпросът, че аз самата не съм в час и нямам намерение да влизам. Да му мислят вчасните. Но дори извън часа съм забелязала - ако човек е увлечен, интересно му е, вълнува се от това което се говори, научава, гледа, то телефона е захвърлен, изключен и забравен. Сигурно обаче е важно да има забрана.

Почти се обидих, че изрично са ми забранили да проявявам грубост към гражданите, които обслужвам. (http://www.trafficnews.bg/news.php?...) Много се извинявам, господа управляващи, ама аз съм учтиво създание!  А на характерно киселите, вкиснатите и изкуствено подкиселените искам да видя как точно, кой и кога ще ги накажете, ако са груби. Но пък си имаме още една забрана, която няма да се спазва.

Ха, забранено било да се секат дървета по тъмно! Ти да видиш. Те изсякоха България нагло, на светло и дори „официално и законно”. Ама НА ТЪМНО – ЗАБРАНЕНО!

Ужасно впечатлена останах от забраната на ментоловите цигари и остъкляването на балкони. Изглеждат ми респектиращо-съществени и значителни за просперитета на обществото ни. Но в никакъв случай не могат да се мерят по важност със забраната на ловуване по време на избори. Не прочетох, дали ловът на бедни душици с кебапчета влиза в забраната, но той май беше вкаран в някаква друга забрана, също толкова “стриктно спазвана”.

Най-любима ми е забраната да спя на плажа и да къмпингувам изобщо някъде в България. Нея няма да я коментирам, защото непоправимият ми романтизъм е неутешим все още и не знам дали ще преживее драматично отнетата му илюзия за вечер под звездите в очакване на звездопада и изстрелване на любовни амури в пространството, или поне винени изпарения.

Добре де, как простичко да обясня, че на мен като ми забранят нещо и падам на нисък старт в пълна готовност да го опитам това нещо, дори до този момент никога да не съм имала подобна потребност. Така де, чувствам се силно предизвикана някак всякак. Както обичам да заключавам – УМРЕМ ДА МЕ ЗАБРАНЯВАТ!

И за това хуквам към Франция. Там със закон са забранили кльощавите манекенки. Време ми е да отслабна. Пък!