Постинг
19.07.2015 22:12 -
Животворно
Онова толкова познато присвиване на стомаха, болезнено припарване, което въпреки всичко преживяваш като сладка болка.
Тялотото ти, всички сетива се напрягат и се чувстваш като опъната струна готова да излее мелодия.
Ходенето по ръба между болката и насладата ти доставя усещането за изключителна живост.
Страх, колебание, желание да отхвърлиш и невъзможност да го направиш, заедно с очакване да продължава да се случва.
Между ада и рая, между приемането и отхвърлянето, между бягството и пълното потопяване.
Как да избереш?!?
Разумът е категоричен, но цялото останало същество не пожелава да го следва.
Вече си наясно, че не става с бягство, и отхвърлянето няма да ти свърши работа, нито самовнушението и само-убеждението.
Нищо не е в твоя власт и под твой контрол в такива ситуации. Единственото, което можеш да направиш е да наблюдаваш и да се отдаваш.
Не се опитвам да знам, да разбирам или да преценявам правилно или не.
Едно е сигурно - харесва ми и се чувствам жива.
Тялотото ти, всички сетива се напрягат и се чувстваш като опъната струна готова да излее мелодия.
Ходенето по ръба между болката и насладата ти доставя усещането за изключителна живост.
Страх, колебание, желание да отхвърлиш и невъзможност да го направиш, заедно с очакване да продължава да се случва.
Между ада и рая, между приемането и отхвърлянето, между бягството и пълното потопяване.
Как да избереш?!?
Разумът е категоричен, но цялото останало същество не пожелава да го следва.
Вече си наясно, че не става с бягство, и отхвърлянето няма да ти свърши работа, нито самовнушението и само-убеждението.
Нищо не е в твоя власт и под твой контрол в такива ситуации. Единственото, което можеш да направиш е да наблюдаваш и да се отдаваш.
Не се опитвам да знам, да разбирам или да преценявам правилно или не.
Едно е сигурно - харесва ми и се чувствам жива.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 999
