разкъсва като стар чаршаф душата.
Избягваш смислено да заговориш,
с цинизъм пълниш празнотата.
Затискаш чувства и емоции натъпкваш
във рационална зрялост, хладнокръвен реализъм,
но полужив не спира да потръпва
вродения ти характерен драматизъм.
Задъхваш се, до изнемога си в движение -
Приятели, семейство, работа… и … ха! Невроза?!?
Овързал себе си, натрупал напрежение,
сдобиваш се с обширна диагноза.
Защото вътре нещо ти говори
и все по трудно пренебрегваш го. Досажда!
Все по-нахално пътя ще отвори
на мисли, дето дълго си заграждал
Разбира се, че не е вярно… Не ще спорим.
Пий, себе си избягвай неуморно,
но потърси ме, за да поговорим,
ако се сблъскаш с този глас повторно.
Съвети, мъдрости и поучения не давам!
Жена съм, а не наръчник духовен…
Дори въпроси няма да задавам.
Във всеки миг да тръгнеш си свободен.
Аз просто мога кротко да изслушвам
с разбиране и търпеливост нежна,
със женска състрадателност да гушвам
и стоплям всяка болка снежна.
