Постинг
08.12.2013 21:32 -
Нарисувано завръщане
Автор: vitaldesire
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2305 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2016 21:06
Прочетен: 2305 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 13.09.2016 21:06
Плахо пристъпвам навътре в себе си.
Вратата е обгорена, полу-притворена в очакване...
Прах се е понатрупал върху сетивата ми, а паяжини са залепили очите ми.
Дори не помня защо съм си тръгнала... и съм оставила такъв безпорядък, от който прозира умора.
Застанала съм в средата на своето вътре все още парализирана.
Не зная да остана ли или да си тръгна?!?
Това част от миналото ми ли е или част от бъдещето ми?!?
Мое ли е все още или принадлежи на едно друго аз, което трябва да остане назад във времето?!?
Да проветря, или разтребя, или да изляза, да заключа вратата и да си тръгна без да се обръщам повече назад?!?
Но съм тук... и стоя...
Защо се върнах?
Опипвам стари чувства, поиздухвам забравата от тях и им се усмихвам.
Разлиствам спомени и те ми връщат една топлина и слънчевите зайчета в очите ми.
Открих в гардероба онази женствена игривост, която ми е отесняла, а така ми се иска отново да мога да облека.
Но най-болезнено прониза мисълта ми докосването до специалната чувствена интелектуалност, която провеждаше непрекъснато напрежение по цялото ми същество и раждаше пълнота и удовлетвореност.
Всичко е мое, и ми е скъпо, и ми е красиво... но...
Страхувам се да остана...
Вратата е обгорена, полу-притворена в очакване...
Прах се е понатрупал върху сетивата ми, а паяжини са залепили очите ми.
Дори не помня защо съм си тръгнала... и съм оставила такъв безпорядък, от който прозира умора.
Застанала съм в средата на своето вътре все още парализирана.
Не зная да остана ли или да си тръгна?!?
Това част от миналото ми ли е или част от бъдещето ми?!?
Мое ли е все още или принадлежи на едно друго аз, което трябва да остане назад във времето?!?
Да проветря, или разтребя, или да изляза, да заключа вратата и да си тръгна без да се обръщам повече назад?!?
Но съм тук... и стоя...
Защо се върнах?
Опипвам стари чувства, поиздухвам забравата от тях и им се усмихвам.
Разлиствам спомени и те ми връщат една топлина и слънчевите зайчета в очите ми.
Открих в гардероба онази женствена игривост, която ми е отесняла, а така ми се иска отново да мога да облека.
Но най-болезнено прониза мисълта ми докосването до специалната чувствена интелектуалност, която провеждаше непрекъснато напрежение по цялото ми същество и раждаше пълнота и удовлетвореност.
Всичко е мое, и ми е скъпо, и ми е красиво... но...
Страхувам се да остана...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1000
