Така не искам да се примирявам
с небето ниско, с мислите на дребно...
и въображение  да приземявам
във границите на нивото средно.

Така не искам да се убеждавам,
че по-добре е да си наведе главата
човек подтискан, мачкан, унижаван...
да стиска все затворена устата.

Така не искам още да приема,
че някои хора просто те предават.
Каквото могат те от теб ще вземат,
Ненужното им - ще ти го оставят.

Така не искам да се съгласявам
с ограбеното детство на децата
с нехайството, с което омърсяваме
най-чистото във тях – душата.

Така не искам също да ми казват,
че изход няма, да се бориш не си струва,
света идеалистите наказва,
парите и душите ни купуват...

Така не искам... Искам да преливам
от обич, сила, вяра, откровение
на хората около мен да вливам
надежда,  радост, вдъхновение.