Постинг
18.11.2013 01:01 -
Като пробуждане
Една спокойна търпеливост
завива дните ми небрежно,
облечена във мълчаливост
порив в мен пробужда нежно...
И сетива, тъй дълго в кома,
потръпват плахо, колебливо...
Проверяват след погрома
дали сърцето ми е живо.
Неуловима устременост
поема дъх, протяга длани
към сивата дребновглъбеност
да излекува стари рани.
завива дните ми небрежно,
облечена във мълчаливост
порив в мен пробужда нежно...
И сетива, тъй дълго в кома,
потръпват плахо, колебливо...
Проверяват след погрома
дали сърцето ми е живо.
Неуловима устременост
поема дъх, протяга длани
към сивата дребновглъбеност
да излекува стари рани.
И без очаквания, драма,
претенции, надежда нова
със свойта зрялост по пижама
да се срещна съм готова.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 993