Усети го с кожата си. 
Не беше необходимо да го гледа, за да почувства стъписването му. 
Остана слисан от нещо в лицето й, очите, изражението.  Представа нямаше какво точно го прикова, но ясно съзнаваше огромната й притегателна сила и силно се смути.
Тя също се смути, но умело прикри това с очарователна усмивка.
В очите на всички останали двамата запазиха своята сияеща и духовита колоритност, с която бяха всеизвестни.
Тя чуваше смеха си сякаш през самия него и почти физически се наслаждаваше на приятното стържене, което причиняваше на сетивата му. Поглъщаше собствения си поглед през неговата превъбудена емоция. Усещаше топлотата на очите си  и тяхната влага някъде там в неговото дълбоко. 
Странно се преживяваха двамата тази вечер, в една напълно незнайна своя интимност. Но въпреки очевидната изненада, то със сигурност и двамата чувстваха, че нещо се случва.
В някои мигове беше убедена, че са сами в притихнал кът и се чуват оглушително ясно, непроронвайки дума един на друг. Изгубваше напълно връзката на фриволния разговор, който бълбукаше на масата около нея, за да се наслаждава на това непознато преживяване, родено така внезапно.
Не се обръщаха един към друг. 
Не се и поглеждаха. 
Старателно избягваха да си говорят, а когато им се налагаше с отиграна непринуденост изстрелваха поредната остроумна шега. Той дори стана рязко от мястото си до нея и седна на срещуположния ъгъл на масата, в опит да избяга от неустоимото й привличане. 
Стремяха се да не срещат погледите си. 
Но до края на вечерта не можаха да избягат ог натрапчивото чувство за нещо неизказано и неизживяно между тях...
За двамата беше ясно, че каквото и да е, то трябва да остане именно такова – неизказано и неизживяно. 
В моментите на трезво възприемане на този факт, те си разменяха малки, ядни стрелички, сякаш се обвиняваха взаимно.  И всичко щеше да свърши с това...
Не биваше да я предизвиква за раздяла да го прегърне, както направиха останалите.
Топлина, дъх, поглед, туптенето на сърцето, потръпването ...
Тя никога повече нямаше да е една от всички останали, макар да потъна бързо в таксито и да изчезна за дълго, дълго, дълго...