че често бързам да избягам,

забравям сякаш Твойто име

и към греха ръце протягам.

Благодаря Ти, че не ме оставяш

в бездънна пропаст да политна,

а милостиво ме спасяваш

от глупостта си щом залитна.

Благодаря Ти още, че разпъваш

на кръст душата ми тъй грешна

и суетата ми прегъваш,

съблазън трудна да не срещна.

Благодаря, че милостиво

дари ме с дом, любов, семейство...

Подреждаш дните ми щастливи

в живот активен, благоденстващ.

Благодаря Ти,  че си все до мене

във всяко светско изкушение,

в което падна. Щом застена,

Ти пак предлагаш ми спасение.

Благодаря Ти, Троице! Помилуй!

И чуй молитвата ми грешна -

Докрай дарявай ме със сили

да благодаря все по-горещо.