Постинг
24.06.2011 08:38 -
Да поговорим, а...
Всеки разговор откъртва в мен молитва.
Завръщам се към себе си спокойно,
разглеждам греховете си обстойно
и мнимата ми доброта залитва...
Срутва се подредбата ми стройна.
Напипвам с пръсти болка пре-пречистена,
но тя не реже, не гори ръцете ми,
а със смирение докоснала сърцето ми
превръща ме в бреза разлистена...
Топлота гримира пак лицето ми.
Чуствам се тъй грешна и себична,
разглезена, лъжовна, необмислена.
До твоят ад тъгата ми измислена
проумява своята егоцентричност...
Тишината ми отново става смислена.
За даване май нямам подходящо,
но и не търся нищичко да взема -
една обикновена скучна тема,
голяма чаша със кафе димящо...
Мога ли час-два да ти отнема?
Завръщам се към себе си спокойно,
разглеждам греховете си обстойно
и мнимата ми доброта залитва...
Срутва се подредбата ми стройна.
Напипвам с пръсти болка пре-пречистена,
но тя не реже, не гори ръцете ми,
а със смирение докоснала сърцето ми
превръща ме в бреза разлистена...
Топлота гримира пак лицето ми.
Чуствам се тъй грешна и себична,
разглезена, лъжовна, необмислена.
До твоят ад тъгата ми измислена
проумява своята егоцентричност...
Тишината ми отново става смислена.
За даване май нямам подходящо,
но и не търся нищичко да взема -
една обикновена скучна тема,
голяма чаша със кафе димящо...
Мога ли час-два да ти отнема?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 999
