Когато бях принцеса, зимният сърдит вярът в шизофреничен изблик на пролетно настроение ми довя едно странно, твърде пъстро, твърде арогантно и натрапчиво-различно хвърчило.

Знаете ли какво е хвърчилото?
Играчка.
Хмм... не съм сигурна, че е просто играчка.
Убедена съм, че е преживяване.
Като виенското колело и захарния памук... а може би дори доста повече.

Или поне принцесата тогава преживя до дъно подареното от вятъра хвърчило.

Каквото и да ви казват, трябва да знаете, че принцесите са тъжни същества. Те дори неосъзнато копнеят за свобода и полети, за приключение и волност.
Едно истинско хвърчило носи в същността си именно тези неща.
А едно истинско хвърчило при една истинска принцеса знаете ли какво прави?
ОТПРИЩВА ВЪОБРАЖЕНИЕ!

Принцеското въображение, рисува мистични, вълшебни, невъзможни дори приключения.
Така се раждат приказките.
Интересните принцеси и арогантните хвърчила раждат изключително красиви приказки.
Копнежът на единия се насища с бликащата волност и свобода на другия, а любопитството и принцеската прикритост, провокират нахалната яркост на хвърчилото и неговите изяви.
От всичко това потичат рими, музика, картини...
...ражда се красота...
...преживява се особен вид наслада...

И макар всичко да е приказка,
и макар всичко да е илюзия,
и макар всичко да е полет на въображението,
то насладата и красотата се преживяват реално.
...

Когато се отказах от принцесата и прибрах грижливо коронката си и розовите дантели в един малък красив сандък, прогоних и хвърчилото.
Прибрах в сандъчето малко цветни лентички, които тайно си бях скъсала от него.
Все пак всяка принцеса държи да остави за себе си малко притежание от нещата, които е имала.
Принцески егоизъм е това, уви.

А и все пак познавам добре себе си, за да знам, че докато съм жива, ще има особени мигове на разливаща се цветност, в които ще отварям тайничко сандъка и ще поиграя принцеса за малко.
Ще подреждам цветните листчета от хвърчилото и с усмивка ще си припомням приказката.
Споменът за хвърчилено-принцеския взрив на въображение винаги ще ме запълва с емоция...
... и може би със съвсем мъничко тъга...

Защото на принцесата винаги ще й липсва хвърчилото.

ти СИ принцеса...А хвърчилата виждат отвисоко