Постинг
28.11.2010 17:35 -
Различни
"Толкова съм различен!
Оставам неразбран,
Като бяла врана се чуствам.
Аз съм черната овца."
Ехххх....
Живея в свят от тооолкова различни.
Накъдето се обърна все някой различен от останалите -
с деликатна чуствителност,,
или завладяваща идейност,
или преливащ от божествена духовност,
или активен, действен, инициативен почти извънземно...
...
Ден претъпкан с неразбрани хора.
Самотни казвам аз.
Неизлечимо страдащи от липса на любов!
Но ако го кажа с това последното единствено изречение, рискувам човека срещу ми да подскочи до небесата от абсурдността на твърдението ми.
Всеки различен е убеден, че прелива от някаква космическа любов.
А аз не смея да попитам, как стои въпроса с по-простичката човешка
.
В този сив, сив свят неизброимо много са тези, които вярват,
че са огромно цветно петно, което с яркостта си дразни околните.
Как да посмея да разочаровам някой в единственото, което изпълва със смисъл настоящия му момент - а именно различността му?!?
Нямам желание да споделя за шизофреничността на деня ми
като следствие от хилядите цветни петна,
петносващи минутите с натрапчивата си яркост.
Защо да свалям грубо така удобните очила. И без това някой ден те сами ще паднат.
Дори не помислям да си призная,
че от толкова яркост и цветност погледа ми се умори,
а да не говорим за пренасищането на душата ми с празната яркост на прожектори.
Не мога да понеса мисълта за потресения поглед, който ще ме зашлеви,
ако си призная, че ми липсва тази стара прашясала сивота,
сред която мога да си позволя
да съм едно съвсем съвсем обикновено момиче -
с нищо не блестяща,
никак не изпъкваща,
но отдадено наслаждаваща се
на свободата просто да съм си аз.
Обичам обикновените човеци!
Оставам неразбран,
Като бяла врана се чуствам.
Аз съм черната овца."
Ехххх....
Живея в свят от тооолкова различни.
Накъдето се обърна все някой различен от останалите -
с деликатна чуствителност,,
или завладяваща идейност,
или преливащ от божествена духовност,
или активен, действен, инициативен почти извънземно...
...
Ден претъпкан с неразбрани хора.
Самотни казвам аз.
Неизлечимо страдащи от липса на любов!
Но ако го кажа с това последното единствено изречение, рискувам човека срещу ми да подскочи до небесата от абсурдността на твърдението ми.
Всеки различен е убеден, че прелива от някаква космическа любов.
А аз не смея да попитам, как стои въпроса с по-простичката човешка
.
В този сив, сив свят неизброимо много са тези, които вярват,
че са огромно цветно петно, което с яркостта си дразни околните.
Как да посмея да разочаровам някой в единственото, което изпълва със смисъл настоящия му момент - а именно различността му?!?
Нямам желание да споделя за шизофреничността на деня ми
като следствие от хилядите цветни петна,
петносващи минутите с натрапчивата си яркост.
Защо да свалям грубо така удобните очила. И без това някой ден те сами ще паднат.
Дори не помислям да си призная,
че от толкова яркост и цветност погледа ми се умори,
а да не говорим за пренасищането на душата ми с празната яркост на прожектори.
Не мога да понеса мисълта за потресения поглед, който ще ме зашлеви,
ако си призная, че ми липсва тази стара прашясала сивота,
сред която мога да си позволя
да съм едно съвсем съвсем обикновено момиче -
с нищо не блестяща,
никак не изпъкваща,
но отдадено наслаждаваща се
на свободата просто да съм си аз.
Обичам обикновените човеци!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 993