Блогът на vital :: Лъчисто любене (преработено)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.02.2010 00:10 - Лъчисто любене (преработено)

Автор: vitaldesire Категория: Лични дневници

Прочетен: 1907 Коментари: 3 Гласове:

Последна промяна: 09.02.2010 00:25

Аз съм лъч
и с утрото събуждам светлината си отвътре.

Като босо детско краче, измушващо се от завивката,
свенливо се плъзвам по водата.
Все по-смело пробождам нощния мрак, уверено засиял.
Разсипвам се на слънчев прах.
Целувам галено земята, за да се слеят с въздуха и да се запълнят взаимно.
Насищам простора със светлина.
Близвам нежно цветята, тревата, росата.
Топлотата ме зарежда отвътре непоколебимо.

Готов съм и в този летен ден да се влюбя и да любя.

ТЯ - жената, неустоимо жива и неприлично алчна за ласка е на брега.

Сама. Разголена. Предизвикателна. .
Приличаме си.
Привличаме се.
С дързостта на дете ме поглежда.
Игриво.

Втурвам се в очите й,
за да заструя искрящо през тях.

Милвам лицето й.
Потръпва.

Шмугвам се в косите й.
Изпуска усмивката си.

Пресушавам устните й.
Езичето бавно плъзва по тях.

Пожелавам я.
Отдава ми се.
Търси ме с протегнати ръце.

Галя бялата кожа – шията, раменете, гърдите, надолу по корема, краката й.
Целувам я жарко.
Прониквам в нея.
А тя еретично се усмихва.
Поема ме в себе си с охота.
Задържа топлината ми.
Натрупва я.
Отдава се с наслада на парещите ласки.
Жадно поглъща светлината ми.

Обгръщаме се и се сливаме.

Аз съм момичето, тя е лъчът.

Пронизвам я все по-дълбоко, а тя се разлива в мен с дъха си.
Приема ме без задръжки, с любов.
Разтваря се до край.

И в момента пълнота изригваме... във бяло. ...

Тя остава бездиханна на брега.
Аз оставам пръснат в нея.

Ние вече не сме Лъчът и Жената -

НИЕ СМЕ СЛЪНЧЕВО ЗАЙЧЕ...

Нагоре