Думите на един мъж днес се забиха в главата ми и се отпечатаха в душата ми.
Не, че е казал нещо, което не съм знаела. Нито пък го е казал по особено красив и вълнуващ начин.

Всъщност, защо ли изобщо нечии думи ни правят впечатление?!?
Вероятно, защото казват това, което мислим и ние, а може би, защото го казват и с онази искреност, по начина, по който желаем да го чуем.
Както и да е.   Впечатли ме признанието на един харесван, успешен (вървежен) мъж, че след достатъчно богат, цветен и шумен живот го застига най-простичкото желание на този свят – да е с една единствена, любима жена до себе си в един обикновен, приятен покой.
Пак повтарям покой, а не застой.
Струва ми се разликата е съществена.

Ще кажат повечето – Е, и?!? Какво толкова?!?
Ами нищо, разбира се. Но ми стана хубаво.
Като да ме е прегърнало топлото усещане, че все пак всички сме хора - и мъже, и жени и рано или късно нормалните неща ни застигат, усмихват ни се и малко по малко ги пропускаме в себе си.
Тази мисъл ми действа упоително и много оптимистично, като блажената наслада да се отпуснеш по течението след дълга, дълга битка и драпане срещу бурните води.

Всъщност има и друго.
Факт е, че особено ме преобръща и разтапя картинката „влюбен мъж”.
Говоря за истински влюбения.
Има нещо безобразно мило в мъж изгубен като дете между желанието си на всяка цена да направи най-щастлива избраната  жена и тоталното си незнание, как да го осъществи.
Дори милион пъти преди това да е доставял радост, изненади, убийствено сразяващи жестове на хиляди други, когато се влюби, всеки мъж задължително се обърква и никога не знае, кое е най-правилното за обичаната от него.
И най-ошлайфания играч остава напълно безпомощен.
Никой не може да ме убеди, че един самоуверен, надъхващ, пленителен, и безкрайно оправен мъжага, който е подготвен за всяка ситуация е влюбен.
Просто няма шанс.

Влюби ли се мъжът изгубва своята самоувереност.
Имам предвид, че я загубва само пред жената, която е пуснал в сърцето си, но е абсолютно сигурно, че винаги подобна загуба се случва.
Не се ли случи - нямаме влюбване.
Категорична съм!
Както съм категорична, че няма нищо по-голяма красота от старанията на влюбения мъж да направи любимата си безумно щастлива.

Красив и трогателен е начина (много често непохватен), по който
Ще я попива все по-дълбоко в себе си с поглед
ще се опита да стопли ръцете й,
ще се притесни дали не е гладна, жадна, уморена, тъжна, болна, наранена, отегчена...
ще се погрижи очите й да са по-често усмихнати и личицето й сияещо
ще се измъчва да крие бясната си ревност от всички и всичко, което я държи далеч от него,
ще тълкува постоянно дори неказаното и непомисляното от нея,
ще преглъща често и мъчително тактовете на сърцето си в опит да не се взриви
ще се грижи, грижи, грижи... къде правилно, къде не, всеки по своя си начин и според разбиранията си, но с една единствена цел - да осигури щастие и комфорт на обичаното създание
... Красота е
Всеки влюбен мъж!


Когато един мъж обича една жена

 Когато мъж обича жена
 не може да съсредоточи ума си върху нищо.

 Би изтъргувал целия свят
 за хубавите неща, които би намерил у нея.

 Ако тя е лоша той не може да види това,
 тя е безгрешна...

 Той би обърнал гръб на най-добрия си приятел,
 ако той се е опитал да я впечатли.

 Когато мъж обича жена
 спестява и последната си стотинка,
 опитвайки се да получи това, от което се нуждае.

 Би се отказал от всички удобства,
 би спал вън на дъжда,
 ако тя каже,
 че това е правилно.

 Когато мъж обича жена...

 Бих дал всичко, което имам (да!)
 опитвайки се да спечеля 
 безценната ти любов...
 скъпа, моля те, не се отнасяй зле с мен!

 Когато мъж обича жена
 тя може да причини такава болка
 в душата му.

 Ако тя го прави на глупак
 той ще е последният,
 който ще разбере.

 Обичащите очи не виждат нищо...

 Да, когато мъж обича жена...

 Аз знам точно как се чувства той,
 защото скъпа, скъпа, скъпа
 аз съм мъж...

 когато един мъж обича една жена.... Percy Sledge
When a Man Loves a Woman

Хех, страхотно стихче на финала. Вярно е, влючените мъже правят глупости.
:-)

е написано:) .... С удоволствие го изчетох ... :)
Но какво се случва след това - доколкото знам на тези "вървежни" мъже в един момент им омръзва с "една единствена, любима жена до себе", спират да ценят "приятения покой" и пак тръгват да търсят "шумен живот" :)....е, може би - не всички ... :)

наистина нямам идея... но и така да е... всъщност всичко идва и си отива..нищо не можем да задържим вечно... вярно тъжно е, но пък ако не го допуснем не е ли по-жалко

Много хубаво си го изляла на белия лист, стопли ме, и ми стана влюбено! Благодаря ти за хубавия пост :-)

поне за мен - "ако не го допуснем" - по-малко боли ... :) Приятна вечер от мен :)

има нещо особено магнетично у един влюбен мъж.
Нещо, което омагьосва и разнежва.
А ти си го описала красиво

как е възможно с разлика от няколко часа,да избереме една и съща картина,за почти еднаква тема?!??http://svetaemoi.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/30/ne.482816 :)))))
Обичам мисленето ти гадже!:)))