Обичам да се вглеждам в хората, да чета по лицата и да слушам душите им. Интересни са ми. 
Вълнуват ме истински.
Признавам, че ме предизвикват повече от всяка книга. 

Случвало ми се е обикновен човечец да ме изуми с нечуван роман, невероятно семейна сага, смайваща драма, шокиращ трилър, сразяващ екшън, немислимо прикючение...
Истории истински, преживяни, преминали реално през мисълта, сърцето, душата, тялото и оставили своя реален отпечатък в съдбата на човека.

Оставиш ли някой да се излее искрено, почти винаги установяваш че е добър. 
Всеки човек е  добър ...
Там някъде в дълбокото си е такъв.
Наистина рядко, да не кажа, че на мен лично никога не ми се е случвало отблизо да познавам лоши хора.
Да, странно е...
Правим един куп тъпотии, завиждаме си, борим се, мразим се, състезаваме се, обичаме се, ревнуваме се, тормозим се взаимно... 
Но всеки вътре в себе си и сам за себе си всъщност не преследва лошо, а уж се бори само за неговото си добро по някакъв си негов начин...
И... и е смайващо, как влезеш ли там в неговото вътре трудно и мноооооооооооого рядко можеш да видиш лошотия.
Прав е баща ми като казва, че няма лоши хора, а глупави - такива, които не знаят и не могат да се радват на дошлото в живота им.

Та така - обичам да наблюдавам хората.

Дори когато не продумва, човек говори и всъщност е най-искрен в мълчанието си.

Стига да имаш желание да чуваш.

Пъстър свят, различни хора, вселени, които често не се пресичат, макар да са всички тук и сега, на това място по това време.



Времето се е усмихнало, а нещо тежи - дали са годините, дали грижите, но погледът е долу, а не в небето. Смирено някак.





А някои все още не могат и не искат да изгубят хоризонтите пред себе си. Бих дала много, за да проследя накъде отплуваха мислите й.




А тя се учи да балансира, но е готова да излети.




Други пътуват навътре в себе си и навън с политналите си мисли ето така - бримка по бримка.
Пътешествие, което ще завърши с плетка от човешка грижа, мисли, мъдрост, мечти.




Когато свикнеш да пътешестваш, концентрирайки се в нещо, не се отказваш да си го причиниш, дори да ти се налага междувременно да си продавач на портокали. Кое е по-вълнуващо, а? После то било работохолизъм. Не вярвайте - те така отсъстват, политат и аз искрено им се радвам.




Има хора, които могат да отсъстват и така - зад черните очила и зад кантарчето си. Гарантирам ви - този мъж не е в момента там където го виждате.




Ех, как и до края на дните си все си имаме нужда да сме споделени. Дори само за да престоим в китния си двора един слънчев съботен следобед. Друго си е да го преседиш с компания.




Ето и младите. Ама те все по много предпочитат да са. Колкото повече, толкова повече! ... А всъщност са двама по двама.




А тези тук са две, но не са по две. Те всъщност май са продавачки пред магазина. Ама продават ли и дали ще продадат?!? Според мен са сигурни, че това с продавачество е просто временно недоразумение, някаква нелепа грешка в аристократичната им съдба.



Хората са най-богатия учебник, най-полезния опит, най-ценната наука, най-докосващата емоция, най-запълващото удовлетворение и най-мъдрия учител, които можем да имаме по пътя си в този живот.

си онези наглед дребни моменти, които всъщност описват живота и живеенето.
Мъдър човек е баща ти, мъдър.

Благодаря на benra, че го препоръча.
Поздрави!