(Позволила съм си без да попитам да ползвам стиха на Еми Цветкова, so_what "Улично фа минор", който беше публикуван в сайт Бунтарите. Искрено се надявам, тя да няма против.)





уличните фенери
обикновено стоят без компания
понеже животът преминава безгрижно край тях
в бърз трафик
или лежерна разходка свил вестник в ръката си
а може би кошница със скрита на дъното прясна франзела и мед

уличните фенери
биха искали да са ъгъл в глуха улица
в която светлината е проблясък от случайна цигара
зад набождащата брада
зле прикрита във шепа целувка
от която уличните фенери
срамежливо биха угаснали

уличните фенери
биха искали
да са тихият вятър в завесата
на мансардата номер 15
срамежливо намигващи на младата дама
с разногледи гърди любопитно надничащи
под дантелен корсаж

тогава
уличните фенери й биха прошепнали
няколко малки
палави
думи
и вероятно биха се изчервили от срам


уличните фенери
обикновено стоят без компания

затова сутрин сънуват
как се превръщат в синигер
и кълват от ръцете на младия музикант
живеещ
назаем и свирещ Jazz
който прорязва улиците зигзагообразно и подскача по шапката
на булеварда


тогава
уличните фенери
биха отнесли тъгата му като сол по крилете си
от която ще падат по локвите
във фа минор

уличните фенери
са застинали ренесансови господа





чието презиме вероятно е търпение чест или постоянство
почукващи
по портите на вечерта
с въображаемо бастунче от бамбук
преди да коленичат в полите й
осветявайки и най скритите й тайни
споделяйки
единствено с нея
песента на стъпките без думи.

много мило :))

в повечето случаи съм свикнала да ме цитират без дори да ми напишат името, така че благодаря.
удоволствието от визуализацията на стиха ми е изключително мое.

благодаря

Ще си призная, че ми тежеше на съвестта, но никак не знаех дали никовете са на един и същи човек.

А стиха е ... ами просто ми дойде на място със същия дух, ритъм, красота и фенерна недоизказаност... прелестен!

страхотни