Изтичат последните дни на тази година и някак в края й, както обикновено темпото на ежедневието ми намалява, като да ми даде възможност да върна лентата и да осъзная годината пълно и завършено.   Обичам тези последни дни...   Обичам и възможността да се насладя на картинката, оформяща се от сглобените парченца случки, събития, приключения , тревоги, успехи, несгоди на годишния пъзел 2009.   Спомням си самото начало – първата вечер с най-любимите ми хора, потопени в смях, шеги, приповдигнато настроение, танци и въздух наситен с човешка обич и топлина. Още тогава знаех, че няма как, с всички тях до мен, новата година да не е прекрасна. И сега мога уверено да кажа, че беше такава.  
2009 г. започна със спокойни зимни месеци и дълги часове лично време. Наслаждавах се да усетя в себе си пак музата на твореца и едно особено вълнение ми доставяше отново зародилото се желание да пиша, да погледна всичко чрез малките невидими детайли, да усещам красотата наоколо, която обикновено остава незабелязана при живота на бързи обороти.
Тук е мястото да благодаря на един далечен приятел, който ме изведе на разходка с молба да взема апаратчето си и от тогава, малката електронна кутийка стана за мен източник на много удоволствие. Това момче ми подари, без дори да подозира, ново приключение и наслада за цял живот, нов поглед навън и навътре, нова перспектива, и нови хоризонти, за което ще съм му винаги признателна. Каквото и да улови окото ми сега вече го виждам и като шедьовър в цялата му специфичност, оргиналност и емоция, която би могло да внуши.    Сега е момента да спомена и един нов форум с неговите нови-стари и нови-нови съфорумци. Не знам как се случи, че в Лебедовото царство се почуствах като в своя втори виртуален дом – някак съвсем на място, съвсем себе си, съвсем освободена да съм си аз във всичките си приятни, неприятни та дори непоносими настроения, капризи, изблици или липса на такива. Това е въпрос на усещане и по никакъв начин не мога да дам обяснения, защо точно тук или защо точно сега и така. Но и никога не съм се чуствала длъжна да ги давам. Само знам, че дори без да съм срещала, то искрено обичам малката стопанка на голямата къща – Ракълка, безкрайно свиден ми е и най-верния рицар-пазител на дома Виго, и определено нежна, любима, желана, търсена и необходима ми е мелодията на присъствията на Шери, Миранда, Инфи, Милорд, Нел, Алба, Пандата, Ламео и всички останали, които за малко или постоянно прелитат през царството.  
2009 като предходните си сестри също ме запозна с много хора - толкова много и толкова различни. Идваха сами при мен, някак като да ме намираха и всеки един ми даваше много или ми вземаше много, но и в двата случая аз изпитвах радост от общуването и обмена. Един изключително добър, почтен, лоялен, простодушен; а друг объркан, самокритичен, аристократ на кръстопът, вкопчен за новата си вяра, за желанието си да се изкатери по стените на калната яма до горе до светлината; трета - тъжна, малка русалка, готова да замени опашката си за два човешки крака, с които да стъпи здраво на земята и да понесе болката от вървенето; четвърти- рицар по дух и по полет на мисълта; една нежна и романтична дама, превъплъщение на лоялността и често обявявана за суховата и дори консервативна, но всъщност толкова жива и цветна... Огромен колорит, вълнуващи лични светове! Ооооо, само като се замисля и преливам от щастие. Признавам, че е ужасно приятно да си препълнен така. А никой и нищо не може да те запълни по този специален начин, както хората, които имат протребност да споделят с теб и с които ти самия споделяш себе си.   Ето, пак ще го повторя, че с много нови истински хора ме срещна годината, както и с много измамни такива ме сблъска, но винаги по начин, който да е важен и полезен за мен, а искрено вярвам, че и за тях също.   Отиващата си година ми отне завинаги едната моя вярна приятелка и сродна душа. Но пък ми даде забавна възможност да намеря съпруг на другата, с която от дете деля живота си и мислите си и сърцето си и сега тя очаква дете. И дори да звучи супер превзето, истината е че го очаквам и аз не по-малко от нея.  
През 2009 се простих с глупава фикс идея, която доста години объркваше живота ми, а заедно с това най-после проумях, че човек винаги, ама абсолютно винаги, може да постъпи като глупак в отказа си да поглежда реалността и в арогантността си да вярва, че неизменно може да влияе на хората е нещата за добро или за лошо.  
Разбрах, колко е опасно да си суетен и да не го осъзнаваш, както и че е суета да си винаги добър, особено когато искрено ти се иска да извъртиш плесник на нагло-нахилената физиономия насреща ти. Благодарна съм, че и тази година бях освобождавана от бремето на неверни „приятели” и благословена с подкрепата на човеците, които искрено ме обичат.   Реших да направя за себе си и семейството си нов дом и подредя деня си по нов начин, който да ми дава повече лично време, и такова за близките и дома ми.  
Почуствах любовта на цялото си семейството и тяхната загриженост, нужда и желание да ме има до тях, такава каквато съм си.   Осъзнах, че обожавам работата си, но не когато допусна да се превърне в конвейрно производство и конфекция, а когато държа темпото, такова че да ми позволява да изпипвам детайлите и да творя. Едва тогава това е не просто работата ми, а самата аз и мечтите ми. Установих със сигурност, че пердизвикателство и тръпка са ми новите идеи, оше неопитваното, все по-доброто и по-красивото и по-изпипаното, ненаправеното, неразработеното... аз явно обожавам да развивам нови територии и отъпканите пътеки, когато се изчерпят като източник на кратка отмора и наслада от постигнатото вече не са ми адреналин. Особено щастие ми носи мисълта, че макар и болезнено и през тази година ми бяха отнети не малко вредни илюзии, за да получа истинско разбиране за ценните неща. Дори с глупостта си сама си върнах стара болест, за да установя за пореден път как можеш да изгубиш смисъла на всичко, ако и за миг дори си позволиш да си повярваш, че имаш някакво значение.
    Сбъднах поредна своя мечта – Лондон, а тя със сигурност направи място на поне още три съвсем нови. Но пък вярата ми, че получавам всичко, което ми е истински важно и добро се засили и укрепна още и още.
  Ако трябва да заключа – 2009 беше изключително полезна година, която ми подари да изживея почти цял един живот, а не просто някаква следваща година.   Пълно ми е до преливане.
И знам, че ме очаква ...
...още една хубава година!

виталче, очаква те една още по-прелестна година, защото ти си в състояние да направиш всяка година неповторима. Радвам се, че те познавам!

радостта е взаимна, вярвай! Едно от нещата заради които обичам отиваща си година е че ми донесе повече близост с теб. Пожелавам си го и за следващата.