Някога, някога много отдавна в едно морско царство живеела малка принцеса. Като всички принцеси и тази била красива, мила и добра. Косите и били златни като узряло жито, а очите топли като горещи въгленчета. Казвала се Житенка.   Принцесата растяла волно и щастливо. Играела през деня със слънчевите лъчи, а вечер пеела със звездите. С нея растяло и топлото й сърце и се запълвало с обич. Изобщо Житенка била щастливо-родена принцеса, която си имала всичко.

Единственото, за което копнеела, като всяка истинска принцеса е да срещне своя принц. Само, че това е нещо, за което винаги е нужно много, много търпение и помощта на феята Дестини. Докато открият своя принц, на горките принцеси понякога им се случва да целуват съвсем обикновени жаби и неомагьосани чудовища. 
  В едно съседно планинско царство живеело  доста бъбриво и странно джудже. Името му било Френд и идвало от това, че обичало да трупа френдове и френдки, които са нищо повече от безсмислени пъстроцветни финтифлюшки за украса на джуджевски шапки. Но не с това бил особен Френд, а с факта че нямал лице. Мдааа, той бил богат и си имал всичко, но лице определено му липсвало. Хората виждали него, но колкото и да гледали все не успявали да видят лицето му и така хем го виждали, хем не съвсем.
Много по-страшно било обаче, че джуджето можело да краде лицата на хората, които се доближават до него твърде много. Никой не знаел, как точно прави това. Но човек не знае никога със сигурност, какво прави някой, който няма лице, защото не може да застане лице в лице с него. Френд се сближавал много с хората и започвал неприлично да се навира в тях и в живота им. Този, който го допуснел твърде близко без да внимава, заплащал за това с лицето си. А никак не е приятно да прекараш дни, месеци или години без лице, което си е абсолютно  необходимо, за да се познаеш. Иначе настава голямо чудене - Това аз ли съм или е някой друг?!? Изобщооо обезлиЦяването е тежка участ и не случайно хората го възприемали като зла магия, макар да не било точно това. Все пак става въпрос за джудже, а не за магьосник, а джуджетата изобщо не са толкова добри в магиите.   Един есенен ден Житенка усмихнато се закачала с бръмбърчетата и мравките, състезавала се с тях по жужене и  се наддумвали със скоропоговорки. Както си седяла кротко на земята, тя видяла странното джудже. Естествено, за нея то още не било никак странно. Принцесата не знаела, че това джудже краде лица. За нея Френд бил просто едно красиво и добро създание на природата, достойно като всички останали да бъде дарено с обич и усмивка и тя направила точно това – предложила му своята обич, усмивка и приятелство. Това, че не виждала лицето му не я притеснявало, защото Житенка била надарена с богато въображение и можела да си измисля по няколко образа наведнъж. Френд пък се зарадвал, защото на него принцесата му изглеждала като огромна и изключително пъстроцветна финтифлюшка. Те двамата ПОЧТИ се сближили. Не, не бързайте да се плашите, защото ПОЧТИ означава, че са се сближили, но НЕ СЪВСЕМ. Така че през есента и отминаващата зима всички си е било наред или поне изглеждало ПОЧТИ наред.   Пролетта обаче омайващо и тихо пристъпвала.  А с настъпването на всяка пролет у принцесата се събуждала вярата, че наближава момента да срещне своя принц. Тази вяра пониквала в нея отново и отново със силата на кокиченце пробиващо дебелия сняг. Така в една привечер, пълна със залязващо слънце, докато Житенка се любувала на лебедите в царското езеро, в градината на принцесата се появил непознат млад мъж. Поскочило сърчицето на нашата принцеса и затупкало силно. Но вместо да чува „туп-туп, туп-туп, туп-туп” девойката чувала силен шепот  „Той е, той е, той е”.

Разбира се, Житенка била достатъчно възпитана и само учтиво се усмихнала и приветливо заговорила младия мъж . Тя била научена да отгатва нуждите на хората и веднага усетила, че новодошлия странник се нуждае от отдих и отпускане в края на дълъг ден. Предложила му спокойна разходка из царството си. Въпреки вълнението, девойката в никакъв случай не искала да бърза с целувка да провери, дали той е нейния принц. Истинските принцеси знаят, че първата целувка разкрива това, но още знаят, че е необходима и допълнителна проверка, а именно да бъде оставена Феята Дестини да подреди всичко по нейните мъдри планове. Само тази фея знае, точното колко време е нужно, за да се влюбят хората и само тя може да подреди нещата така, че в мига, когато устните на влюбените се докоснат някъде в небето две звездички да затанцуват валс. Житенка като една умна и послушна принцеса следвала тези важни правила.
  Новодошлият странник съвсем скоро вече не бил никак новодошъл, а все по-често и по-настойчиво започнал да търси компанията на Житенка. Той се наслаждавал на спокойствието, красотата и топлотата, с които тя подреждала всичко в царството си и някак успявала да дари на всеки и всякога. Принцесата пък с удоволствие го запознавала със своите любими тревички, мушички, облачета. Показвала му своите любими кътчета из морското си царство и му разказвала за най-скъпите си приключения. Никой за никъде не бързал и двамата просто се радвали един на друг и вярвали безусловно в мъдростта и изключителната проницателност на Феята Дестини.   Разбира се принцесата с готовност запознала младия мъж със своя почти-приятел Френд. Нито за миг не й минало през ума, че това може да стовари ужасни неприятности върху нейната  главица. Тя вярвала, че ако това е нейният истински принц, каквото и да става, през каквито и ужасни трудности и изпитания да се наложи да минат, то краят ще е винаги две танцуващи звездички в небето. Но обикновено до края на всяка приказка минава дълго, дълго време.   И докато това време течало, нашият хубав странник проявил огромно любопитство именно към почти-приятеля на своята принцеса – джуджето Френд. Младежът толкова се смаял от липсата на ясен образ у джуджето, че приел за въпрос на чест да види и познае точното лице на Френд. Любопитството и желанието винаги и на всяка цена да узнава всичко било това, което повело младия мъж към последвалото нещастие. Всъщност от мен да знаете любопитството и всезнайството са две неща, които могат да бъдат ужасно опасни и напълно пагубни, ако човек им се отдаде безрезервно.

Така се случило и с нашия герой. Въпреки искрените усилия на принцесата да задържи погледа на странника върху нейното усмихнато личице, той се вгледал дълбоко, дълбоко във Френд и го допуснал  да се приближи фатално.Не се усетил, как позволил на джуджето да влезе неусетно в него и живота му. И тогава се случило точно това, което вече знаем, че се случва – изчезнало лицето му.  Започнал да привижда образи и да смесва лица. Вече не знаел, кое е неговото, кое на принцесата, кое на джуджето и кои лица са просто измислени. С две думи – разболял се от обезлиЦяване.   Какво се случило с Житенка ли? Вие какво мислите? Страдала много. Плакала много. Тъгувала много. В опити да спаси любимия странник и преследвайки мечтата си за истинския принц, тя също се приближила до джуджето и го оставила то да пристъпва опасно към нея. Погледът и се  замъглил силно. Започнала да забравя, къде е и каква е. Не виждала лицата на никой наоколо й и не разпознавала нищо, та дори и себе си, а от очите й започнала да се излива странна, горчива течност.

Тогава обаче всички живи и неживи същества от царството й, уплашени за своята принцеса се притекли на помощ. Живите твари заедно започнали да теглят принцесата, за да я отдалечат от джуджето и изгубения странник, а останалите неживи предмети се подреждали във вълшебна, огледална стена между тях, в която Житенка да успее отново да види себе си.

И както хората казват "Сговорна дружина, планина повдига" Всички с общи усилия успяли. Втренчена в изгубения странник и пленилото го джудже, почти готова да направи последната крачка към Френд, Житенка внезапно зърнала в огледалната вълшебната стена, как лицето й изкривено и уплашено започва да изчезва. Сепнала се. Огледала се и видяла тъжните и загрижени лица на всички любими създания наоколо. В този миг си спомнила, че принцесите са длъжни да носят отговорност за царството си и направила крачка назад, което я спасило от окончателното изгубване на лицето й.

А, вярно думичката отговорност звучи строго и е малко трудна. Но не се плашеше, защото тя всъщност означава просто принцесите да продължат да се грижат за своите царства и всички онези важни, не толкова важни и дори съвсем маловажни, но зависещи от нея хора, животинки, работи и други принцесешки дела.
Ех, после известно време птичките, мушичките, тревичките в царството лекували раните на Житенка от премеждието и помагали да почисти сърчицето си от натрупаната горчилката в него, която заемала мястото отредено за обичта и се изливала от очите й вместо сълзи. Постепенно принцесата се завърнала към своя щастлив и слънчев живот и отново посрещала дните си с усмивка. Успяла да изцери сърчицето си и да съживи вярата си в истинските принцове и доброто.

Тя избрала да вярва, че красивия странник все пак може да открие лицето си. Научила, че понякога сърцата могат да се припознават. Дори успяла отново да обикне Френд. Принцесата разбрала, че е важно да се пази от странните джуджета, магьосници, различни същества и особени твари, но не и да ги мрази. Каква принцеса ще е една принцеса, ако допусне да мрази?!? Повярвайте ми, тя няма да е истинска и след време ще се превърне или в ледена кралица или в истерична мащеха, която разговаря само с огледалата си и ги троши всеки път когато не й хареса, какво й казват те.

Истинските принцеси умеят много да чакат, много да прощават, силно да вярват и да остават добри. Ако някога им се случи да се провалят в някое от тези изброените, то те просто започват още по-усилено и прилежно да се стараят.   А нашата Житенка е съвсем истинска принцеса.

Много ми хареса :) Защо ли ми се струва, че е инспирирано от реалността? Няма значение, готина приказка :)

Виталка бре! ама всички поуки си ги дала в прав текст, а като че ли е добре дечицата(и по-големките дечица) да се потрудят и да се сетят самички за поуките... иначе няма да могат да бъдат истински принцеси
пък :)))
хубава е бивалицата, мдам
поздрави!
и съкрати малко финала пък
и не се цупи, Житенка, плийз :)))

какво ли е станало с джуджето и принца?

ти се влюбваш пък той гей се оказва.