Способна съм да попивам с времето
бавно, тихо, настойчиво...
Като капчица върху скалата,
която ще превърна в пясък, жаднеещ за синевата ми.

Утрините ще са все по-лепкави от топлотата на тялото ми
Дните все по-пълни със мекотата на смеха и песента ми
Нощите неумолимо дрезгави и дълбоки като копнежа ми да те поемам
а съня ти накъсан от една единствена прегръдка ...

Способна съм да се разливам в дните си
безметежно, щастливо, слънчево ...
и да не забелязвам малката черна дупчица в мен -
гробът на страстта и пълното отдаване.