"Тогава  Петър  се  приближи и  Му  рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши  брат  ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет  пъти по седем.” ( Светото Евангелие от Матея. Глава 18 : 21 - 22 ) "Защото, ако вие  простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец  ще  прости на  вас. Но ако вие не простите  на  човеците съгрешенията  им, то и  вашият Отец няма да прости вашите съгрешения." ( Светото Евангелие от Матея. Глава 6 : 14 - 15 ) "Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости  му. И седем  пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му." ( Светото Евангелие от Лука. Глава 17 : 3 - 4 )     Нуждая се от нея като от съживително лекарство.
  Моля се да ми простят с цялото си сърце.
Моля се да простя не само с ума си, но и с душата.
Вярвам, искам да вярвам и ще вярвам до край в това, че човек е добър в своята същност. Никога не съм срещала истински зъл човек. Във всеки като се вгледаш по-добре и откриваш една неуверена, плаха душа, която някак се мъчи да получи достатъчно обич. Тази вяра ме усмихва и ме изпълва отново с обич и усмивка в очите.
Грешим от самовглеждане, самолюбие, тщеславие, горделивост. Боли ни когато моите такива се сблъскат с тези на любимите ми хора.

... И се моля да ми ги простят.
Моля се да простят ужасния ми навик да заставам в позата на непогрешимия праведник, да погледнат снизходително към бесовете на виещите ми его и суета, да приемат разкаянието ми за всеки опит да ги принудя да постъпват както ми се иска на мен, отхвърляйки тяхното право да са различни.
Моля се...
И докато се потапям все по-дълбоко и дълбоко в себе си, откривам как единственото лекарство за огромното вътрешно разбъркване е прошката. За първи път успявам да усетя истинска потребност от нея, същинската й сила, чудотворната й светлина. Следните думи не са вече просто красиви християнски фрази за мен, а преживяване. http://www.pravoslavie.bg/content/view/6310/68/.

из статията

Прошката:
• Свободен процес, който освобождава;
• Обновява прекъснати отношения;
• Прекъсва лавината от реакции, предизвикани от болката;
• Извор на Благодат и освобождаване от негативната сила на обидата, злопаметността, самосъжалението, горчивината, самооправдателното държане, прикриване на истинската идентичност
• Лекува душата и оправя отношенията. Ключ към истинското здраве на човека;
• Неочакван лек на любовта против несправедлива болка;
• Дава сили чрез освобождаване на блокираната от омраза и обида енергия;
• Помага да се противопоставиш на отрицателната действителност;
• Нямаш вече нужда от обида и омраза, защото, отказвайки се от битката, ти нямаш нужда от армия.
... и още, още, още...

Когато душата ми извика "Прощавам", аз цялата засиявам заедно с всичко наоколо.