Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2009 00:15 - ЧАСОВЕ В ЗЕЛЕНО
Автор: vitaldesire Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1593 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Да застанеш там нависоко не само изглежда, но май наистина си е доста самотно. Вярно, отгоре имаш хоризонти, ясна картина, всеобхватен поглед... но... заслужава ли си да избереш да свиеш гнездо, обречен на небесна самота?!?  Само дето на него изобщо не му е даден избор? Той не може, като нас човеците, да свие гнездото си долу сред другите, в короната на дървото или под стряхата?!?
А аз не искам да мисля днес.
Искам няколко зелени часа.  image   Той полита.
След него потеглям и аз. Днес е ден, в който имам нужда да се запълня със зелено. Свежест, аромат на живот, разлистване на сетивата ми е потребно. Желая да се отворя и разлея като гледката тук. image
  По пътя, измъкваща се от напрежението на суетния град, усещам нещо мъничко в мен. Ето точно толкова мъничко и зелено като тези принцеси на надеждата. Една вяра ми се усмихва отвътре - вярата, че намерих своята четирилистна детелина... Четерилистните детелини търсени или не, желани или не, подарени или съхнещи забравени са прекрасни с вярата в тях. image
  С тази вяра поемам по малка, дървена, пътечка, огряна от слънцето, уютно притихнала в гората също като една малка слънчева обич в мен. Вървя и отварям себе си. Вдишвам слънце, звуци, цветове... Чуствам се лъч и топлина... image
  Препълва ме любов, в която искам да се потопя, така както краката ми копнеят за свежестта под тях. image
  Само преливаща от любов, се чуствам като себе си. Единствено отглеждаща обич мога да придам още и още уют на този мой зелен дом. Няма да убия любовта си. Тя е моя! Ще я приютя и запазя в зеления си дом.
image   Нуждая се само от смирение да нося кръста си, така както дървото пое тях, за да се превърне в своеобразен горски кръст. Протягам ръцете си. Вдигам очи към слънцето. Дишам дълбоко и издъхвам благодарност. image
  Благодаря за раздвоението. Благодаря за хоризонта между алтернативите. Благодаря за възможността да съм между, вътре, в едната или другата крайност, но да съм. Важно ми е усещането, което изпитанията носят, а именно това че Съм Жива. Омагьосана съм от противоречието и раздвоението навсякъде около себе си и живота, който откривам в него. Пътека, която прилича на мен с разлистените дървета отляво и още съвсем оголените такива по дължината си вдясно... image
  ... ме довежда до дърво, в което откривам сърцето си, като корен родило две здрави дървета, скътали помежду си прекрасна картина. image
  Лъчът в душата ми сякаш пробива навън над мътната река на мислите и неутаените емоции. Точно както този се изсипва над Ропотамо. image
  И реката продължава надолу пречистена и дори някак нежно и с любов приютява своите изсъхнали, паднали дървета, така както душата приютява своите остарели чуства, които са я украсявали дълго време.  image
И се разлива богато. Пълна река, пълна душа. image
  Аз обаче се замислям, че скъпи са ми както пълноводната голяма река, така и тяхното начало – онова усмихнато, малко, сърдечно поточе със слънчевите зайчета, от което се раждат големите неща. Има някаква стаена истина във всяко малко рождение. image
  И е благодат и благословение да имаш възможност в живота си да наблюдаваш малкото поточе по течението си да се превръща рекичка... image
  Със звукът на водата се отичат стаени чуства и изтичат от очите ми. Всичко тече... и отича... и извира отново.
image Слава Богу!
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. benra - стана ми едно такова
15.05.2009 09:35
зелено и изпълнено с вяра в много неща.
цитирай
2. kuracpalac - Много хубаво!
15.05.2009 13:32
Поздрави!
цитирай
3. vitaldesire - Благодаря
15.05.2009 15:15
много!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitaldesire
Категория: Лични дневници
Прочетен: 306088
Постинги: 204
Коментари: 173
Гласове: 993
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031