Какво правите с толкова много любов, която са посадили като красиво дръвче във вас и после са изоставили?!?
Да я върнете на този, който я е посадил е невъзможно, защото той не я желае.
Да я подарите другиму не става, защото тя си има определен собственик, има си родител и макар той да не я иска, тя никога не може да стане истинско дете за друг. Като изоставените деца.
Да я убиете или захвърлите също не е решение, защото противоречи на истинската ви природа и същност. Не е лесно да си убиец на любов.
Тя е там вътре в утробата ви и плаче. Има я. Дори нежелана съществува.
Странна работа е живота! За толкова много, не чак толкова важни неща, можем да изискваме отговорност и грижа, а за истински ценните, като любовта, децата, дърветата, цветята нямаме това право.
Какво се прави с една голяма любов, която се оказва ненужна на този, който я е посадил???

Признавам, че и този е един от въпросите на който нямам отговор...Какво става с любовта, когато един човек ти каже: дръж си я, повече не ми трябва. Може би трябва да я трансформираме, а? Нали имало различни видове любов...към партньора, детето, ближните, природата, животното...