Жена съм!
И е несравнимо преживяване.
Път дълъг, неравен, вълнуващ, без край...
И съм силна и съм слаба,
и съм дръзка и плашлива,
и съм шумна и съм тиха,
и цветна и безцветна,
дива и кротка,
игрива и ленива...

Жена съм!
Понякога разтворена във всяка част вселена около себе си,
а друг път затворена в черупчица на орех,
но винаги чустваща, 
винаги поемаща дълбоко в своето вътре.

Жена съм!
И обичам природата си да се разгръщам бавно и постепенно,
листенце по листенце, 
с всяко слънчево погалване,
с вдъхнатата топлинка.
Не мога да си представя живота без усещането да поемаш навътре света,
да приютяваш,
да затопляш с нежност, обич, грижа докато покълне всяко ценно семенце,
да родиш щастлива с избрана и желана болка,
да отглеждаш с любов, нежност и внимание,
за да върнеш отново на живота, 
да подариш,
да пуснеш на свобода най-свидното си, късайки парчета от себе си.

Жена съм!
Обожавам толкова женското си кокетство на палавия поглед,
усмивката, цопваща уж неволно в нажежен миг,
кичур, като че ли случайно оплезен над ресниците,
езиче, по детски нервно облизващо пресъхнали устни
и очи, широко очудени, в които сияе смях.

Жена съм!
И безспир се възхищавам на съвършенството вложено  в женствеността -
Да си навсякъде вън и до край вътре,
Да поемаш безпределно и да отдаваш без осттък,
Да попиваш бавно на капки,  
Да заглаждаш и променяш
Да вдъхновяваш, успокояваш, раздаваш...

Да си Жена!