Мила моя,

Играта е винаги една и съща. 
Винаги!
Само нюансите, ритъма, динамиката и някои детайли се различават. И Слава Богу, защото иначе скуката от предсказуемостта щеше да е пълна. 
Но това е все  пак само игра. А всяка игра си има правила. 
И виновни са не тези, които с удоволствие спазват правилата, а тези глупавите като нас, които влизат в играта с блян да преживеят нещо истинско. Това е като да очакваш да станеш истинския владетел на света в поредната компютърна игра, където повеждаш виртуални битки за завладяване на света. 
Е, няма пък. Нямаш шанс, уви. 

Тъжно е, но ако търсиш истина, просто трябва да излезеш от играта за дълго. Да забравиш всякакви правила, участници и желание да играеш. Ако в този дълъг дълъг период не си убила още копнежа си, то тогава има някаква светлинка малка, че може да те сполети истинска любов. (Какво ли пък е това?!? Обещавам да ти кажа, ако някога разбера.)
Ала може да е просто пореден участник от всеобщата игра на надлъгване в търсене на партньорка за партия романтика.

Знам, на мен точно не ми отива да съм циничен песимист. 
Знам, затова се обърна към мен, за да те опровергая.
Съжалявам, че не успях. Дори не опитах. 
Уморих се от своите собствени припознавания и емоционални припадъци. Уморих се от суетата си. Уморих се да прибирам всеки път себе си зад витрината и от там на на части да се показвам, като на ревю-спектакъл в много действия.
Заради тази умора своя не разчистих облаците от твоето слънце. 

Извини ме, мила моя. 
И не ми вярвай днес и сега.
След минути отново ще грея.
Ти също...
Вярвай само в това!