„Тихо е... тихо е... тихо е... Нощта кротко в прозореца бди, няма те никога, никъде - самота... и небе... и  звезди...„   Когато срещнеш някой, който да шепне на душата ти, 
тя притихва кротко в смирен възторг. 

Когато надникнеш в усмивката на едни очи, 
твоите очи се отварят за цветовете и яркостта на деня.

Когато топла силна длан приюти твоята малка и уморена ръка, 
гръбнакът ти се изправя и вдигаш главата си усмихнато.

Когато усетиш ритъма на едно сърце, туптящо в хармония с твоето, 
целия ритъм на Вселената като че ли започва да пулсира вътре в теб.

Когато чуеш един глас, който гали сърцето ти, 
в теб се излива шепотната му мелодия, успокояваща сетивата ти като гладкото море.

Когато почустваш топлината и тръпчивата сладост на дъх да потрепева до кожата ти, се разгръщаш като цвят копнеещ за слънцето.

Когато ума ти намери своя точен партньор в размислите, въпросите и отговорите си, една удовлетвореност го запълва в бяло.

Когато духа ти усети сродност, 
копнеж за дома го събужда.

А ако си се усетил пълен, завършен и цял, без претенции, въпроси, амбиции и изисквания, условия, уговорки, без драма и болка, фалшива лиричност и празна романтичност и без пълнежа на всичкия друг ненужен шум и суета..., то тогава знаеш за какво изобщо говоря... мълчаливо...

когато мълчанието говори...даа