Знаете ли - има едно момче, което по особен начин ме усмихва и очарова. Разбира се той е нахалник и хулиган, освен това отворен многознайник. Но неизвестно защо, аз винаги и задължително си падам именно по такива отворковци и се влюбвам в тях драматично и завинаги. Те просто предизвикват до безобразие хлапачката в мен и с тях ми е изключително огромно удоволствие да играя на стражари и апаши, да целя с фунийки, да побеждавам на билички, да се надбягваме, да се катерим на непозволени места и изобщо...
С нафуканите предизвикателни и нагли хлапета мога да правя всичко това, което с момиченцата и възпитаните момченца никак не ми се получава. Те не само че не се съгласяват, ами откровено си ме поглеждат с втрещено безумие, ако се осмеля да им предложа някаква такава беснотия. А няма нищо по-освобождаващо понякога просто да можеш да цапнеш някого по носа без да му обясняваш дълго мотивите си или да се извиняваш после сто години. Ей така, спонтанно, в момента в който ти дойде да да хвърлиш джапанката си по него, или да го настъпиш гневно плезейки се и естествено веднага отскачайки надалеч, за да не изпищиш от внезапното оскубване, което ще последва.
Но всъщност започнах да говоря за един определен хлапак. Освен нахалник, той още е и доста умно момче. Не знам защо винаги умниците са и огромни диваци. Но още по-малко пък знам, защо това мен ме предизвиква ужасно. Само че знам, че вече изобщо не обръщам внимание на подобни въпроси цъкащи в малката ми руса глава, а просто се забавлявам и наслаждавам. 
Та така, да знаете, този малкия много ме кефи. И много му се радвам. И ми е особена слабост - категорично и безгранично. :)