Постинг
19.11.2008 10:09 -
Възторжено
Устремено като птиците политаме
И възторжено с крилата си оплитаме
Цветна мрежа от копнежи и мечти
И в очите обич пак блести.
Звездни пориви отнасят ни високо,
Силни чувства ни потапят във дълбокото,
Между тях в пространството отеква
Песента на вярата потекла.
В дъното на себе си проникнали,
Си спомняме - Животът вечно бликнал е!
Блажено, и с наслада, в тих екстаз,
Пропускаме го да премине и през нас.
И чувстваме се волни и преливащи,
Без броните си -бариери спиращи,
Отдаваме любов непатетична,
А тиха, топла, и не показно-различна.
И възторжено с крилата си оплитаме
Цветна мрежа от копнежи и мечти
И в очите обич пак блести.
Звездни пориви отнасят ни високо,
Силни чувства ни потапят във дълбокото,
Между тях в пространството отеква
Песента на вярата потекла.
В дъното на себе си проникнали,
Си спомняме - Животът вечно бликнал е!
Блажено, и с наслада, в тих екстаз,
Пропускаме го да премине и през нас.
И чувстваме се волни и преливащи,
Без броните си -бариери спиращи,
Отдаваме любов непатетична,
А тиха, топла, и не показно-различна.
Търсене
За този блог
Гласове: 999
